За мен карате не е само 2 часа, по три пъти седмично в залата. За мен карате е всичко!

Когато аз и по-големия ми брат – Иван Команов, бяхме все още малки, нашият баща – Евгений Команов, започна да ни преподава нещо което умееше отлично – карате. Това превърна източното бойно изкуство в семейна традиция и за двама ни. Още от 5-6-годишни започнахме първите си стъпки, под напътствията на татко. Беше забавно и интересно, както би било за всяко дете. Ритници, юмруци – чувствахме се страхотно. Малко по малко, всеки ден, където и да бяхме, ние тренирахме карате. Ставахме не само все по-силни и по-бързи, но и по-дисциплинирани, по-трудолюбиви, по-всеотдайни, по-концентрирани, по-упорити, по-хитри, по-скромни и знаехме добре какво е да уважаваш тези, които се грижат за това ние да станем хора.

Когато говорим за карате, най-важно е уважението, с което се отнасяш към себе си и към другите около теб. За някои, това може да изглежда до някаква степен егоистично, но за да познаеш другите, първо трябва да познаеш себе си. Това се нарича „Ус“ – уважение, търпение и благодарност. Думата „Ус“ е много важна в Киокушин каратето. В началото на своя път, каратистът трябва да се тренира постоянно и да достигне тази точка на пречупване, в която би се отказал. Тогава идва истиснкото изпитание. Точката между това, как тялото ти се чувства и колко силен може да е духът ти.

В този момент преминаваш линията и разбираш, че можеш да повярваш в себе си. Да продължиш отвъд слабостта си – това е Ус! Постоянните тренировки превръщат самоуважението в уважение към инструкторите ти и доджото.

Още от малки, баща ни успя да научи мен и брат ми на уважението, с което трябва да се отнасяме към бойните изкуства. Това остана като наследство за нас и сега аз го предавам на моите деца и на тези, които тренирам.

Отдаден съм на семейството си, но животът ми е карате, още от детска възраст. Двамата с брат ми сме практикували не само карате, а и други бойни спортове,  благодарение на методиката на баща ни. Това е една от причините да се изградим като уникални бойци със собствен стил.

Спазването на режим, правилното разпределение на времето, отдадеността и страстта към източните изкуства, ми помогнаха по пътят към успеха, но най-вече правех всичко това, за да направя баща си щастлив. За да го видя усмихнат и доволен. Той беше амбициран да създаде най-добрите бойци в света. Много лесно е да се говори за тези неща, но е много по-трудно да се достигнат, а  най-трудно е да се постигнат. По-горните качества изискват постоянство и желание. А за да се стигне до върха се изисква много труд и сърце на лъв.

Да, като всеки спорт, карате може да ти отнеме много неща. На мен, карате ми отне ми възможността да си губя времето с глупости, отне ми възможността да се оплаквам и ми даде сила и целенасоченост. Когато даваш толкова много от себе си, успехите никога не закъсняват.

Заниманието с карате изгражда физиката ти, но и променя начина ти на живот изцяло. Тялото и духът стават по-силни, а с това и връзката между тях. Ако мога да ви дам съвет, то той би бил: Никога не спирайте да тренирате!