Когато се повдигне въпроса за бойните изкуства, винаги изскача дебатът: Има ли някаква ценност в тези начинания или са просто по-абстрактна версия на боя. Разбира се, тренировките са насочени към разработването на бойна готовност и самозащита, но източните бойни изкуства в никакъв случай няма да ви превърнат в хамал. За човека, който осмисля принципите, вижда смисъла и разбира, че е нужно постоянство, спортът постепенно изгражда физическа сила, издръжливост и силен дух.

Това прави източните бойни изкуства коренно различни от фундаменталния ръкопашен бой или просто уличния бой. Освен това в тях са вложени повече от 200 години традиция и развитие. През времето, тези изкуства са придобили традиции. Те изграждат както тялото, така и ума. Още един и може би ключов фактор при бойните изкуства е, че учат на дисциплина и стриктност, а не само на самоотбрана или офанзива. Истинските възпитаници на източните методи не биха предизвикали или прибегнали до физическа саморазправа без да има много сериозна причина за това. Добрият сенсей винаги учи на това, един конфликт да бъде избегнат без да се стига до сблъсък. Но и в двата случая има изключения.

От друга страна, има и хора, които тренират карате, киокушин или друго бойно изкуство именно с тази цел – да ползват наученото за безразборен бой. Те обаче, лесно се забелязват в доджото – това са най-нетърпеливите и най-запалени за спаринг хора, които се чудят защо им трябва ката или тренировка в редица, но най-често напускат бързо заради самата среда, в която се намират и липсата им на търпение. Ако искате да се занимавате с бойни изкуства – не бъдете като тези хора! Само трениращите от доста време могат да ви кажат, че в тези спортове има нещо повече от юмруци и ритници.